|
|
Начало  Българска традиция Огнището... |
Tuesday, 06 January 2009 |
|
|
|
Огнището... |
|
|
|
Автор Нахема
|
Огънят в домашното огнище може да се подмладява и да остарява, да умира и да се съживява. Той е божество, пазител, лечител. А огнището е “сърцето”, свещеният център и символ на дома. Огнището е обител за духа-пазител на дома. Затова традиционното българско огнище никога не гасне. Зиме огънят гори вътре в къщата, лете – в огнище на двора. Вечер около пламтящото огнище се събира цялото семейство. А бабата разказва на внуците приказки и семейни предания. Нощем жаравата тлее, заровена под пепелта, за да не угасне. Ако случайно въглените изтлеят през нощта, на сутринта съседи ще дадат от своята жарава, за да се разпали отново огнището. Само веднъж в годината, в уречен ден от лятото, всички къщи едновременно угасяват своите огнища. После ритуално се запалва общ нов, “жив” огън. И всеки взима от него, пренася го у дома и с него се “подмладява” огънят в семейното огнище. Този нов огън може и сам да се спусне направо от небето – като искра прехвръкнала от небесния огън на жаркото лятно слънце. Този “Божи огън” може да е дар от бога-слънце или Божие наказание. Ако подпали и опустоши нивя и къщи, това е възмездие за някое прегрешение – ако тайно или явно човек от селото е нарушил строгите морални норми или ритуални забрани. Но ако не е наказание, “Божият огън” ще стане пазител на хората, на домовете, на стопанството. А напролет хората ще запалят огньове на земята, на открито, за да “разпалят” отново небесното светило след зимата. Този огнен кръговрат между земята и небето, между човека и слънцето поражда живота - в природата и в човешкото съществуване.
Народното вярване пренася магическата сила на огъня и върху предмети,
използвани в огнището. Изработени от желязо, тези вещи удвояват своята
предпазваща мощ като приемат и магическите свойства на метала. Така
обикновената маша и ръженът, с които се разместват пламтящите дърва,
разпалва се или се заравя жаравата в огнището, са се превърнали в
обредни “оръжия”. Напролет жените се “въоръжават” с маши и ръжени,
дрънчат с тях оглушително и обикалят къщата. Едновременно с това
изричат и заклинания. Целта на ритуала е да прогонят далеч от дома
змиите и гущерите, които излизат от зимните си леговища. По-необяснимо
днес изглежда защо желязната маша се е използвала и като “пазител” на
родилката и новороденото. Навремето, ако родилката излиза от дома,
трябвало да носи със себе си маша, която да я пази от болести и зли
сили. Нещо повече, маша пази и от мистериозно превръщане на мъртвите в
зли духове, затова се поставя край смъртното ложе. На машата се гледало
като на живо същество. Вечер трябвало да се положи легнала на пода, за
да си почине, след като цял ден е стояла права и се е уморила от
работа. Ако стопанката забрави да я положи на пода, машата можела да
отвори вратата и да пусне в дома злосторни сили. Подобна представа има
и за пиростията - желязна трикрака скара, която се поставя в огъня, а
върху нея се слагат съдовете за готвене. Пиростията не трябвало да се
държи в огъня без работа, защото това ще донесе премеждия. Тя можела да
препречи пътя на душите към отвъдното, а на онези, които са се озовали
вече там, пиростията можела да попречи да излязат от ада. Съществувало
и е вярването, че ако пиростията се изнесе навън и се сложи на земята
обърната с краката нагоре, може да спре градушка и гръмотевици.
Освен
магическа сила, домашното огнище придава уют на българската традиционна
къща. Затова често присъства и в народните приказки и песни.
Съвременната домашна камина е твърде различна от традиционното
българско огнище. И разликата идва не от формата, а от “митологията”,
свързана с някогашното огнище.
|
|
| |
| |
|
|
