В България и до ден днешен се радваме, когато зърнем щъркели. Тези едри, дългокраки и грациозни бели птици крачат из полята. Щъркелови гнезда се виждат по покривите на много селски къщи и църковни камбанарии, по клонести дървета и даже по електрически стълбове. Има дори цяло “село на белия щъркел”, защото там живеят най-много птици. Това беше установено преди няколко години при едно мащабно преброяване на белите щъркели в цяла Европа. Но за нас щъркелите са много повече от птици, които долитат на българска земя рано напролет и отлитат отново наесен. Има цяла народна “митология” за щъркела.

Щъркелът всъщност е човек според едно българско народно поверие. Той живее “накрай света”. Но там женските не могат да раждат и отглеждат малки. Затова щъркелите идват, за да създават потомство по нашите земи. За да прекосят огромните разстояния през земи и морета, те се превръщат в птици. Преобразяват се като се къпят в тайнствено езеро с “жива” вода. Това поверие има и свое продължение. Разказват, че един селски младеж искал да избяга далеч от деспотичния си баща. Тръгнал да се скита по света. Стигнал чак до далечната страна на щъркелите. Скоро му домъчняло за дома и поскал да се върне. Само че не можел да извърви отново дългия път обратно. Тъкмо тогава щъркелите се събирали за дългия си полет. Младежът отишъл заедно с тях при езерото с жива вода. Изкъпал се и също се превърнал в щъркел. Но далновидно налял от вълшебната вода в малко шишенце и я пренесъл под крилото си. Когато долетял в своето село, се напръскал с водата и отново се превърнал в човек. Народната фантазия е създала и още една представа за дългия прелет на щъркелите от Африка към Европа. Разказва се, че други прелетни птици – лястовиците – тръгват по дългия си път към нашите земи по-рано от щъркелите. Но когато стигнат до Бяло море, лястовиците спират да изчакат щъркелите и заедно с тях прелитат над морето. Когато дребните лястовици се уморят от дългия полет, те кацват върху крилете на щъркелите, докато съберат сили да продължат напред. Заради издръжливостта си щъркелите са станали символ на здравето и благоденствието.

Вярването, че щъркелите носят здраве на хората е в основата на стар ритуал. Щом зърне щъркел за първи път през пролетта, човек трябва да свали своята мартеница и да я хвърли нагоре по посока на птицата. И да изрече заклинание: “На ти, щърко, мартеница, дай на мене здраве”. Селяните някога вярвали, че тази символична “размяна” ще ги предпази от болести и особено от болки в гърба, докато жънат. Ако посрещнеш щъркелите изправен на крака, работата ще ти върви леко и бързо през цялата година, според поверието. Ето защо, децата радостно подскачат и пеят кратки песнички в чест на щъркелите, когато ги видят за първи път през пролетта. Подобно магическо “пренасяне” от щъркела към човека има и в друго заклинание: “Щъркел фърчи и аз фърча” – т.е. всичко да ти върви с лекота като полет на птица. Но ако видиш щъркела кацнал, това предвещава леност и умора през започващия земеделски сезон.

Всички митологични вярвания и реалният житейски опит са научили българите да пазят и почитат щъркелите. Народният морал забранява да се убиват щъркели или да се разрушават техните гнезда. Казват, че щъркелите всяка пролет се завръщат в старото си гнездо, останало от предишната година. Това постоянство на птиците се е превърнало в символ и на човешката привързаност към своя дом, към “родното гнездо”, както се казва. Затова има поверие, че ако на покрива на къщата има щъркеловото гнездо, то пази семейството от магии и нещастия. А разрушаването на гнездото носи нещастие на дома и на обитателите му. Според поверието къщата ще запустее, ако някой развали щъркеловото гнездо. И децата от семейството ще останат сираци или ще се разпръснат далеч от дома. Още един повод да се почитат щъркелите дава навярно и фактът, че те гнездят по двойки и двамата родители еднакво се грижат за отглеждането на малките. Сигурно затова на щъркелите се приписва и любовна магия. Девойките някога вярвали, че сламка от щъркелово гнездо може да им помогне да разпалят любовта на своя избраник. Но в българския фолклор няма представа, че щъркелите носят бебета. Тези птици са символ на пролетта за всеки българин.